Възникване на туризма в гр. Севлиево

             По инициатива на Сава Попов-учител по география в гимназията в гр. Севлиево основават през  1903 г. юношеско туристическо дружество “Росица”. Негови сподвижници били учителите Васил Беязов, Пенчо Илиев, Иван Станчев, Димитър Пастухов и Петър Калканджиев. Синът на Сава Попов – Стефан Попов става известен турист през двадесетте години на XX век. Правят се първите  излети из района на Севлиево – Вита стена,  Баадалата, Батошевския манастир. За първи път се прави изкачване на Юмрук чал( връх Ботев). Дълго време участниците споделяли преживяното пред своите съученици.

              По редица причини след  2 години дружеството престава да съществува. Учителят Сава Попов се премества в друго населено място.

              Водят се и войни, които карат хората да мислят за други неща.

              През  1916 г. в местността  “Пинишерата”  десетина  младежи ученици поставят началото на   ЮТД „Росица”. Като основатели били: Симеон Хр. Симеонов, Димитър Попов, Христо Венков и неговия брат Димитър Венков.

        За първи председател е избран Атанас Балджиев, 1917 г. е избран Петко Хасъмски, през 1919 г. –  Иван Богданов. През 1926 г. дружеството отбелязва своя 10 годишен юбилей, като за целта бива издаден и юбилеен сборник.

         Дружеството привлича нови и нови членове, като се образуват чети в училищата, ръководени от по-старите  туристи. Отиването в планината ставало на малки групи, без всякаква екипировка. Преспиването ставало на открито, за предпазване от дъжд се носели бризенти. При  лошо време за престой се използвали пещери.

         Всичко това наложило ръководството на дружеството да поеме инициативата за изграждане на хижи във високите части на планината, по подобие на тези, които имало вече в Рила и Пирин.

                През 1926 година в Севлиево пистигат Хелмут Брокс и една госпожа-архитект от Велико Търново. Ръководството ги води в района под връх Мара Гидик за определяне място за хижа.  За такова се определя „Черковището” където е водната централа на хижата сега. Решението е било-хижата да се построи на гористо място. Образуван е строителен комитет с представители от Стара Загора, Казанлък, Габрово и Севлиево. За да се събират средства за хижата се организират вечери, томболи, маскирани балове и др. Строителният комитет от Стара Загора се прехвърля в Севлиево.

             През 1927 г. в района бе построена землянка. В нея нощуваха строителите. Организираха се групи по 10-20-30 души които работеха по 20 дни за изграждането на хижа. Строежа завършва 1931 г. Тогава става и откриването на хижа "Тъжа".

 

                 През 1927 г. в Севлиево се основава гражданско туристическо дружество „Кадемлии” с първи председател Симеон Хр. Симеонов. Дружеството наброява около 400 членове.

През 1930 г. възниква идеята за строителство на нова хижа. Комисия в състав: арх. Христо Деев, Симеом Симеонов, Бочо Пенчовски, Илия Мандев, Иван Богданов и др. избират място за строеж на хижата. Мястото е на запад от червената локва под връх „Курубашица”, който връх по-късно е наречен „Матерхорн”.

                Първата копка за строежа през 1931 г. прави председателя на дружеството Атанас Гълъбов. За набиране на средства отново се правят вечеринки, томболи, забави. Направен е заем от Популярна банка, като членовете на ръководството залагат своите къщи.

               С ентусиазма на Севлиевските туристи, строителни работници от Дебел дял и голямата помощ на д-р Захари Лесев хижата „Мазалат” е построена. 1935 г. тя е осветена и тържествено започва да приема туристи.

               Севлиевските туристи имаха вече две хижи в Балкана.

Създава се група от начинаещи скиори. През зимата на 1937 г. се поставя началото на ски туризма в Севлиево.

               Туристическото движение след 1946г. в Севлиево набира сили и активизира своята дейност. Околийския народен съвет отпуска средства за ремонт и обзавеждане. Туристическо дружество „Росица-Мазалат” стопанисва хижата до 1953г. след което тя се предоставя на профсъюзите за ползване от почивно дело за екскурзионно летуване. Екскурзионните групи са от 25-30 човека и ползват хижата за по три дни в периода юни-август. През 1996г Министерския съвет възстановява собствеността на хижата на ЦС на БТС, която я предоставя за стопанисване и управление на туристическо дружество „Росица-Мазалат”. Ръководството на дружеството дава хижа „Мазалат” за стопанисване на „ДКВ Транс инженеринг” ЕООД София, като са направени следните подобрения: водоснабдяване с водопровод, резервоар за вода, електифициране, ремонт на столовата, камина, вътрешни умивални и тоалетни, оборудвани са 18 легла, 34 нарове. Създадените добри условия са причина да се посещава хижата от български и чуждестранни туристи. Хижата работи целогодишно и се обслужва от управител и помощен персонал.

Честване 80-годишнината от построяването на хижа “Мазалат”(1935-2015)

mz810 mz809 mz808 mz807 mz806 mz805 mz804 mz803 mz802 mz801 IMG_0489 IMG_0487 IMG_0478 IMG_0477 IMG_0475 IMG_0474 IMG_0473 IMG_0472 IMG_0471 IMG_0470 IMG_0469 IMG_0468 IMG_0467 IMG_0466

Честване 85-годишнината от построяването на хижа “Мазалат”(1935-2020)

m23 m22 m21 m20 m19 m18 m17 m16 m15 m14 m13 m12 m11 m10

В памет на дарителите – хижа Мазалат – септември 2020

m10 m11 m12 m13 m14 m15 m16 m17